Името austrum е дадено от Aнтон Руперрехт през 1792 г. към нечистият магнезий, който е приготвен от него. Той отдава чест с това на неговата страна Австрия.
През 1819 г. Джон Бартоломю Тромсдорф (1770 - 1837) в Eрфурт докладва, че е открил нов метал в сол на долната част от бутилка английска серна киселина. Той го назовава crodonium, на името на бог Кродо, който е боготворен от дрвните хора в Тюринген (Eрфурт е столицата на този район). Тромсдорф докладва, че crodoniа не е нов метал, а магнезий с малко количество примес от меден оксид.
Откриването на медта е извършено още в праисто-рически времена. Оценките за най-ранната потреба на медта варират (около 5000г.пр.н.е.)
До около 3500 г.пр.н.е. медта е добивана в Близкият изток при редукция с дървени въглища на неговите руди, и до 3000 г. пр.н.е. преимуществата на прибавяне на калай, с който да произвежда по-твърдият бронз са открити и в Индия, Месопотамия и Гърция. Това слага началото на "бронзовата ера", и медта продължавам да бъде един от най - важните метали за човека.
Най-рано записаната употреба на медни руди е в Индия около 3000 г.пр.н.е. находките при Мохенджо-даро и Хараппа, потвърждава това. Най-ранното документирано наблюдение на стопяване на метали е в Индия от гръцки историци през 4 - и век пр.н.е. Медта е спомената в Периплус като артикул за износът от Индия. В тези дни медна руда е извлечена чрез стопяване в Южна Индия и Раджпутана, според Periplus Maris Erytreae, морска география на търговията от изток на запад, вписана около първият век от н.е.
В неговата биография на харизматичният учител и чудотворец Aполоний от Туана (първият век от н.е.), гръцкият биограф Луций Флавий Филострасос от Лемнос (около 170 - 245) дава детайли на пътуването на Аполоний до Индия. В градчето Таксила, столицата на Индийското кралството той споменава светилище, което са закачени илюстрации на медни плочки представлявайки постиженията на Александър и Порис.
В древната Индия медта е известна и като tamara, медна плочка, наречена tamara-patra; tamarkar означава меден ковач и с tamara-pana се има предвид медна монета.
Дългата история на медта е отразена в многото различни имена за този метал.
Ние можем да идентифицираме поне седем корена. Главните европейски клона на Индо-Европейските езици (освен славянскя) използват производни на латинската дума cuprum.
1. Мед (много езици)
Оригиналната латинска дума за мед е aes, но тази дума се употребява за неговите примеси с калай, бронз, и има по-широка употреба от чистата мед, основното значение на думата премина към сплавите и новата дума се използва за медта, от латинската форма на името на остров Кипър (на гръцки език "Kypros").
Проиводните от този корен се използват в почти всички италиански езици (с изключение на италианския език), келтския език и германските езици, също финландски.
2. Rame(италиански)
Rame е получено от оригиналната латинска дума за мед aes, aeris (по-късно бронз).
3. Miedz, med`, (северославянски).
Изменена форма на немското "schmied" , "Geschmeide" = бижутерия.
Използван в повечето от славянски и алтайски езици.
4. Bakar (турски).
Използуван на турски, албански, юженославянски език.
5. Varis (Балтийски).
Древна местна балтийска дума за мед показва, че това е наследено от някакъв древен период, от който славянските или германски народи не са заели също.
6. Chalkos (χαλκος) (гръцки).
7. Nahoshet. Арабски и староеврейски език.
На японси знакът 銅 се чете като "dou". Но друго широко използувано произношение е "akagane" (" aka" = червен цвят," kane" = пари, метал, или злато).
Приложение
Алуминий Алуминий Олово
Медна руда Николит Цинк
Съдържание:
Увод ................................................................................................................... 1
Физични и химични данни за металите. Получаване. ............................ 2
Руди на цветните метали ............................................................................. 10
Цветна металургия ....................................................................................... 12
Проблеми и тенденции ................................................................................. 15
Исторически и етимологични дани за металите .................................... 17
Приложение .................................................................................................... 26