възникване, определение и функции 9 (стр. 8 из 32)

•7 ' i

форматът на реферата при описание на изобретение към па-
тент или статия с описателен характер има следния вид:

Недостатъци на предмета на изследване. Тук се изброяват
конкретните недостатъци или бели полета (пропуски) в конст-
рукцията или функционалните възможности на предмета. И този
аспект е задължителна част в патентите.

Предимства на предмета на изследване е ефектът, получен в
резултат от изобретение, от теоретическа или експериментална
работа.

Реализация на предимствата се среща само в текстовете на ре-
ферати, съдържащи аспекта "предимства". Това означава нови-
те, отличителните признаци на предмета на изследване да се доба-
вят към вече известните за постигане на целта на изследването.

Изводи, препоръки, примери, резултати. Те включват предим-
но сведения за резултатите от извършена работа и примери за
прилагането на предмета на изследването.

Текстовата част на реферата може да се представи във вид на
формат от множество полета, имащи свой, присъщ само на оп-
ределено поле смислов определител. Всяко поле е описание на
аспект от съдържанието, характерно за реферата. Смисловият
определител определя съдържанието на дадения аспект и може да
се изрази чрез подходящи граматични средства. Форматът на ста-
тия с изследователски характер изглежда по следния начин:

Използването на аспектни полета и смислови определители
при съставянето на реферати позволява да се увеличи точност-
та им и да се съкрати времето на търсене.

2.3.2 Метод, основан на фасетния анализ на текста

Текстът на първичния документ се представя едновременно
като изображение на определен обект от реалната действител-
ност (описателен елемент) и като зафиксиран резултат от взаи-
модействието на автора на документа с различни материални
обекти (обяснителен елемент) (Жолкова, 1975).

Описанието на реалния обект (предметен план) и гледната
точка на автора (модално-оценъчен план) в текста също са вза-
имосвързани чрез авторското тълкуване на реалния обект (фак-
тологически обяснения). Модално-оценъчниятплан фактически
се простира много по-широко от контакта на автора с материал-
ните обекти; авторът може да дава оценка или на собствени идеи,
или на идеи и научни концепции на колеги. Това е контакт на
автора с научния колектив - личен и социален. Информацията
от подобен род носи неявен, замаскиран характер. В процеса на

рефериране текстът се подхвърля на многократно преработване
и придобива различни окраски. Напълно вероятно е да се загу-
би информация, идваща от реалния обект. Възможни са изкри-
вявания на информацията, предизвикани от грешни или неточ-
ни експерименти, от неверни трактовки.

Анализът на текста изисква прилагане на метод, разкриващ
вътрешноструктурнитс компоненти на съдържанието, които най-
адекватно изразяват различните страни на реалния обект в тях-
ната взаимовръзка и взаимозависимост. Такъв оптимален ме-
тод е фасетният анализ. Прилагането на фасстния анализ към
изследване на съдържанието на текста е свързано преди всичко
с анализа на съдържанието на определена научна област (тема,
проблем) и с пределно раздробяване на текста на мрежа от фа-
сети, съответстващи на броя на категориите, които разкриват
спецификата на научната област в нейните различни аспекти.
Мрежата от фасети обхваща най-вече предметния план на съ-
държанието на документа. Текстът се разделя на редица съобще-
ния, обхващащи всичките или някакво множество от фасети.

При записа на няколко елементарни логически съобщения се
наблюдават ключови думи, които различават едно съобщение
от друго, и ключови думи, повтарящи се във всички съобще-
ния. Повтарянето на ключовите думи в различните съобщения
зависи не от честотата на тяхната употреба в конкретния текст,
а от връзките и отношенията на материалните обекти в реална-
та действителност. Това повтаряне е свързано и с обстоятелст-
вото, че всяко съобщение носи вътре в конкретния текст завър-
шен характер и той може да се разглежда самостоятелно като
микротекст.

Всяко елементарно логическо съобщение, построено по фа-
естната формула, носи изчерпателна информация (в рамките на
конкретния първичен документ) за единичен факт. Изчерпател-
ният характер на елементарното логическо съобщение отговаря
на характера на запитванията на потребителите по отделни тесни
въпроси по дадена научна тема или проблем. Елементарното

10ГИЧССКО съобщение се характеризира с дължина (напълване
_на фасетната формула), която свидетелства за пълнотата на от-
ражение в първичния текст на всички страни на реалния обект.

Разположението на елементарните логически съобщения в
текста може да бъде плътно прилепнало (когато всички ключо-
ви думи, влизащи в съобщението, се намират в едната част на
текста) или разделено (когато тези ключови думи са разхвърля-
ни по целия текст). Свитите по фасетння начин елементарни
логически съобщения образуват вътрешната структура на тек-
ста - неговия предметен план.

При анализ на текста на първичния документ референтът се
изправя пред необходимостта:

> да даде оценка на елементите на съдържанието по тяхната
значимост и да характеризира обема на тези елементи;

У да отдели предметния план на съдържанието от модално-
оценъчния;

> да свие елементите на съдържанието на предметния план
по предварително разработена мрежа фасети.

Фасетният анализ на текста и неговата оценка са две страни
на процеса на рефериране, взаимнообогатяващи се: мрежата от
фасети може да служи за нормализиране на самия процес на
оценката, играейки ролята на план за избор на елементите на
съдържанието, а елементарните логически съобщения могат да
се използват като потенциални измерители за сравняване съ-
държанието на първичния и на вторичния документ.

2.3.3 Метод на формализирано рефериране с използ-
ване на словесни клишета (маркери)

Под формализирано рефериране се разбира извлечение от тек-
ста на първичния документ върху основата на по-рано форму-
лирани правила, на изречения, характеризиращи основното съ-
държание на този текст. Наборът от тези изречения образува
т. нар. рефератен екстракт. В структурата на такъв документ не

■"..* "............. ,-> ■■■■ ■.

е трудно да се отделят определени страни на съдържанието, ко-
ито го характеризират, като например известен вариант на ре-
шение на проблема; оценка на известен вариант; постановка на
проблема; целева ориентация; предлаган вариант на решение;
особености на предлагания вариант на решение; резултати, пре-
поръки, изводи (Формализованное, 1981).

Съвкупността от информативните и метаинформативните
фрази с помощта на словесни клишета образува вторичния до-
кумент. Информативните фрази съставляват съдържателната
част на текста. В тях се изразяват фактическите сведения или
концептуалното осмисляне. Метаинформативните фрази харак-
теризират самия документ. Приема се, че съвкупността от мета-
информативните фрази образува анотацията, а от информатив-
ните фрази - реферата. Списъкът на думите клишета може да
се състои от следните три подсистеми:

1. Маркери -думи и словосъчетания, еднократно изразяващи
една или друга страна на първичния документ. Например: цел,
предлаган, основан... Маркерът може да се състои от 2 части -
ядрена дума (дума от ядрото) и лексическо съпровождане (л. а).
Пример: ядрена дума "Актуалност" - лексического съпровож-
дане "правят, имат, определят, явяват се".

2. Индикатори - не са привързани строго към определена стра-
на от съдържанието на първичния документ. Те посочват изра-
зи, на които авторът придава особено значение {следва да се
подчертае, необходимо отношение).

3. Конектори - служат за отделяне на изрази, свързани по ня-
какъв начин с маркираните. Първият тип конектори са показа-
телни и лични местоимения: този, тази, такива, той, то -
думи заместители. Вторият тип конектори са думи или изрази,
говорещи за това, че изреченията, в които влизат, уточняват кон-
кретното съдържание на маркираното изречение {при това,
например, в частност).

2.3.4 Информационно-класификационен метод на ре-
фериране

В контекста на проблемите на информатизацията в началото
на 90-те години бе предприет опит да се разработи принципно
нова методика на реферирането, която да внесе определен при-
нос в решаването на задачите за подобряване на информацион-
ното обслужване на потребителите с помощта на реферативни-
те издания. В основата на оценката за ефективността на мето-
диката бе заложен критерий за точност на информирането, т.
е., прочитайки реферативното издание, специалистът трябва ед-
нозначно да си представи какви първични Документи следва да
прочете, а какви не представляват интерес за него; в същото
време в резултат на прочетените реферативни издания той тряб-
ва да получи определена фактографска информация, която може
да използва в практическата си работа.