възникване, определение и функции 9 (стр. 7 из 32)

Рефсристиката като наука за реферирането възниква в среда-
та на 50 години на XX в. във връзка с въвеждането на автомати-
зацията и ЕИТ в редица дейности, включително и в аналитико-
синтетичното преработване на документите. Реферистиката се
отнася до методите за съставяне на реферати на дадени тексто-
ве и като всяка наука има за предмет на своето изследване опре-
делени аспекти от материалния свят (Стяжкин, 1972).

При съставянето на реферата се сблъскваме с два процеса -
опростяване и съкращаване. Значимостта на фразите след из-
вършването на двата процеса може да се оцени по формулата

[Т*(р)]1
Р(р) =---------- , (5)

където Р - статистическо тегло на изреченията р;
Т* (р) - брой значими термини в р;
Q - символ, показващ общия брой думи в този фраг-
мент, който включва значимите термини.

Реферистиката може да се разглежда като фрагмент от теори-
ята за опростяване структурата на научните знания. Самият
процес на конструиране на ново знание с неговата растяща слож-
ност и увеличаващ се обем води до задачата за намиране на
ефективни начини за съкращаване на научните текстове. Към
това съкращаване е целесъобразно да се предявяват следните
изисквания:

1. В съкращаването не трябва да се наблюдава забележимо
намаляване на информационната ценност в сравнение с основ-
ния текст;

2. При съкращаването не трябва да има увеличаване на слож-
ността на текста.

ш
Разработването на методи за съкращаване на текста зависи d

определената структура на текста и от критериите за оценка н|
сложността на тази структура. Структурата на текста може дг
се разбира или традиционно като съвкупност от всички отно
шения между неговите основни елементи, или като инвариан
тен аспект, който съответства на съдържанието на текста.

Съществуват два основни начина за предаване съдържанието
на оригиналния текст, които се различават по степента на тек-
стовата близост до оригинала: интерпретация и извлечение..
Обикновено в реферирането се използват и двата начина. В ан-
глоезичните страни се различават abstract - реферат върху осно-
вата на обобщено представяне на информацията, и extract - ре-
ферат, съставен от извлечения от текста на първоизточника.

За рефериране се прилагат и са най-известни следните два
метода - аспектно рефериране и фасетен анализ.

2.3.1 Аспектно рефериране

За да се създаде формат на текста на реферата е необходимо
да се разкрият основните класове от елементите на данните и
начините за тяхното изразяване. Традиционната технология за
подготовка на рефератите не осигурява такава възможност, по-
неже се основава на инструкции, отчитащи само съдържанието
на документа. Затова се налага да се използват формализирани
подходи при реферирането на док\тчентите. Такъв подход се
основава на следното положение: информацията, съдържаща се
във всеки документ от определен масив, е описание на съвкуп-
ности от абстрактни предмети, намиращи се в някаква връзка
помежду си. Съществува някаква схема на смислови аспекти,
характерни за даден масив, и представляваща нещо като обоб-
щен документ. Възможно е обективно разграничаване на таки-
ва аспекти за определен масив и разбиване на данните от доку-
мента на аспекти (Cremmins, 1982).
Важен методически начин за анализ и типизация на структу-

рата на научни статии е категоризацията на обектите и типиза-
цията на ситуациите в обектите от по-висок логически тип. За-
това рефератът се разглежда като резултат от конкретна реали-
зация на определена схема на съдържанието на документа. В
текста на всеки реферат се открояват фрагменти, описващи пред-
мета на изследване, и някои аспекти като описание, област на
приложение, предназначение, резултати, изводи и препоръки.
Списъкът на аспектите, получили отражение в текста, са схема
на неговото съдържание. По-долу е представен примерен спи-
сък на най-често срещаните смислови аспекти на реферата (Ав-
деев, 1974):

1. предмет на изследване;

2. страна на предмета, с която той се разкрива;

3. предназначение на предмета на изследване;

4. област на приложение;

5. описание на предмета на изследване;

6. известни отпреди предмети на изследване;

7. описание на известни вече подобни или аналогични пред-
мети;

8. недостатъци на предмета на изследване;

9. предимства на предмета на изследване;

10. реализация на предимствата;

11. изводи, препоръки, примери, резултати.

Ще покажем това със следните примери, в които с цифри в
скоби са посочени съответните смислови аспекти.

1) Пример за анализ на текста на реферат на описание на изоб-
ретение

Дозаторио устройство (хлораторсп апарат) (Примерът е взет от
"Бюлетин на Патентното ведомство на Република България")

Предложено е дозаторно устройство под формата на хлораторен апа-
рат (1). Апаратът намира приложение (4) при обеззаразяване на води
за питейни н)жци при напорни и гравитачни водопроводи с малки
дебити (3). С устройството се опростява, осигурява и обезопасява ек-
сплоатацията при обеззаразяване на водите и се опростява изработ-
ката на хлораторен апарат (9). Устройството включва съд за обезза-

разяващ разтвор с капак и найлонов чувал и устройства за отвеждане
на обеззаразявания разтвор, за наливаие и подаване на свежа вода,
които съдържат щуцери, бленда, холендър и затварящи органи (5).
Целта на щуцерите и блендата е да се усъвършенства досегашното
устройство (6).

2) Пример за анализ на текст на реферат на статия
Използване на сне re\iai а па предметите рубрики в Конгресната
библиотека на САЩ: реални факти. Use of the LCSH system:
Realities./ Conneii Tshera // Cat.& Classif.Quart. 1996,23,N=b p. 73-
98 (англ.)

Изучава се въпросът за това дали вузовските библиотеки в САЩ
следят за измененията в системата на предметните рубрики на Конг-
ресната библиотека (1). Анализът на използването на 15 предметни
рубрики в 50 каталога на вузовските библиотеки, достъпни в интерак-
тивен режим по Интернет, показва (2). че библиотеките не упражня-
ват систематичен контрол за правилността на предметните елементи в
библиографските записи и не използват в своите каталози позовава-
ния за погазване на връзката с други рубрики или забележки за обема
на съдържанието (4). Тези данни се обсъждат от гледна точка на ефек-
тивността на библиотеките, системите на рубриките като цяло. ефек-
тивността на различни видове изменения в рубриките и ефективност-
та на работата с трите широко използвани интерактивни каталози -
DRA. INNOPAC и NOTIS (3). Като цяло резултатите погазват разоча-
рование - вузовските библиотеки, предоставящи свои каталози за из-
ползване по Интернет, недостатъчно добре отчитат измененията в по-
сочената система на предметните рубрики (И). Откритите факти мо-
гат да служат като частично обяснение за надигащото се в последно
време разочарование от ефективността на предметните каталози (10).
Табл. 10. прил. 2. библ.12.

Е.К.

Обикновено аспектите на типовите структури на рефератите,
направени по аспектния метод, могат да се обединят в следните
съкратени групи:

> предмет на изследване;

> предимства на предмета на изследване;
J* реализация на предимствата:

> по-рано известни предмети на изследване;

> примери, изводи, резултати.

Отделните смислови аспекти на реферата могат да бъдат ха-
рактеризирани по следния начин:

Предметът на изследване е най-важната характеристика на съ-
държанието на документа. Toii се представя като конкретен обект
в съвкупността с всички негови признаци и характеристики.

Този аспект е задължителен за всички текстове на документи:
статии, описания на изобретения, монографии. Той на всяка
цена следва да се открои в заглавието на документа, за да оси-
гури подбор и класификация на документите по предмет на из-
следване.

Страната, от която се разглежда предметът на изследване. В
рефератите на статиите с изследователски, теоретичен характер
предметът на изследване не се разглежда изцяло, а само с една
от неговите страни. Разглеждането на предмета на изследване
от някаква страна съставлява съдържанието на този аспект.

Предназначение на предмета на изследване представлява из-
реждане на функционалните възможности на описвания обект.

Област на приложение. Тук се описват функциите, които
предметът може да изпълнява.

Описание на предмета на изследване се състои от фрагменти
от текста на реферата, описващи принципа на действие, конст-
рукцията или технологията. Целесъобразно е този аспект да се
раздроби на по-детайлни аспекти за по-доброто възприемане
на реферата.

Известни отпреди предмети на изследване е задължителна
част най-вече към авторските свидетелства и патентите, както и
за статии, предлагащи нови или усъвършенствани предмети.

Описание на известни вече подобни или аналогични предме-
ти. Съдържанието на този аспект е описание на признаците,
характеризиращи аналози или прототипи, или известни вече
елементи на дадения предмет. Този аспект е задължителна част
в патентите.