възникване, определение и функции 9 (стр. 5 из 32)

Изборът на логическите форми трябва да се подчинява на общи-
те изисквания на формалната логика, изучаваща единиците на
мисленето (понятия, съждения), връзките между тях, както и раз-
личните интелектуални операции от гледна точка на формалната
коректност. Игнорирането на законите на логиката при съставяне-
то на реферата води до това, че той се лишава от най-необходимо-
то качество - доказателствеността (Демидова, 1998).

Реферирането е резултат от анализа на документа и синтеза

на ценната информация, разкрита в резултат на анализа. Ана-
лизът и синтезът са две взаимно свързани страни на творческия
процес на реферирането. Те са процеси на мисленето или фак-
тическото разлагане на текста на документа на съставните му
части (подтекстове) и пресъздаване на целия текст от неговите
отделни части.

Логическият анализ се състои в мисленото разчленяване на тек-
ста на документа, подлежащ на рефериране, на съставните му части
и с метод за получаване на нови знания (Всйзе, 1978). Разчленява-
нето на цялостния текст на съставните му части позволява да се
разкрие строежът му, неговата структура, да се отдели съществе-
ното от несъщественото, сложността на темета да се сведе до просто
изложение. Анализът обаче довежда само до разкриване на същ-
ността на текста, която още не с свързана е конкретните форми на
нейното проявяване. Единството все още остава абстрактно и не е
разкрито като единство в многообразието.

Синтезът е обединяване в единно цяло на частите на текста,
обособени чрез анализа в посока от тъждественото, съществе-
ното към различието и многообразието, съединява общото и
единичното в конкретно цяло под формата на реферат. Синте-
зът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.

Процесите на реферирането притежават сходни черти и се
основават на единни методи, които не зависят от конкретната
област на знанието и се подчиняват на закономерностите на
човешкото мислене.

Характерна операция при реферирането е обобщаването, в
резултат на което се постига съкращаване на текста, без да се
губи яснотата на изложението. Получаването на обобщено зна-
ние означава по-дълбоко отражение на текста, проникване в
неговата същност.

В реферата се посочват пътищата и методите за изследване,
основните фактически данни, дават се изводите на автора, по-
казва се новото, което внася реферираният материал в теорията
или практиката. Рефератът до такава степен запознава със съ-

държанието на документа, че на потребителя му става ясно дати
ще намери в документа отговор на интересуващите го въпроси.
Рефератът има голямо значение за информиране на потребите-
лите за последните постижения в съответните области (Бриск-
ман, 1976).
В реферата обикновено намират отражение:

а) целта на работата;

б) основните данни за прилаганите методи, като известните
методи само се изреждат;

в) резултатите от изследванията;

г) изводите и посочените от автора възможности за приложе-
ние на резултатите;

д) наименованието и местонахождението на институцията, в
която е проведено изследването, ако това не е посочено в библи-
ографското описание и представлява научен интерес;

е) информацията за илюстрации, таблици, библиографско
цитиране и др.

Съставянето и редактирането на реферата е двуединен про-
цес, в който участват референтът и редакторът. В своята работа
те се уповават на критичния анализ на информацията, като я
оценяват от позициите на информационните потребности. Сте-
пента на овладяване на методиката на реферирането до голяма
степен зависи от познаването на законите на общата логика и в
частност на логиката на научното изследване (Брискман, 1964).
Освен това са необходими и задълбочени знания за конкретната
област на реферирания документ, за да се покаже точно новост-
та и полезността на информацията.

Логическите операции по съставянето на реферата могат да
се сведат до:

1) общо запознаване с реферирания документ е цел оценка на
темата, съдържанието, целите и насоките, читателския адрес,
структурата и обема, в резултат на което се създава общо впе-
чатление за документа и се определя видът на реферата;

2) четене на документа с цел да се разкриват съществените,

ключовите елементи на съдържанието, при което явленията,
процесите, събитията, фактите се сравняват с вече известните.
В хода на четенето се правят необходимите бележки и акценти
и се формира основата на реферата, която по-нататък става
обект на анализ и синтез.

3) анализ на отделни сведения и подбор на най-важните и
определяне на кръга от смислови аспекти, които ще се отразят
в реферата;

4) построяване на схемата на изложението на реферата, в
съответствие с който се ранжира логическата комплексна
информация;

5) написване, литературно оформяне и редактиране на
реферата.

2.2 Процедури по съставяне на реферата

Обобщеният модел на процесите за възприемане и преработ-
ване на информацията с представен във фиг. 2.

В първия блок е представен процесът на зрителния анализ
на текста, при който се възприема информацията от текста на
документа. Осмислянето и възприемането на текста става в
следващия блок - този за смисловото обработване на текста.
Тук се реализира програма от умствени дейности за ефектив-

Фиг. 2. Схема на процеса за възприемане и преработване
на текста па реферирания документ

Текст _». P«|iepcifr

ното осмисляне на текста. ■

След това в блока за разбиране ка текста и формиране на ре-
зултатите се извършват операциите по подготвянето на същест-
вените елементи, които ше се включат в реферата. По този на-
чин веригата "възприятис-преработванс-изработване на рефе-
рат'' образува затворена кръгова система между текста и рефе-
рента.

Съставянето на реферата в системата "тскст-рсфсрснт" пред-
ставлява процес, в който са включени обектът и преработващи-
ят както следва:

> текст - обект за възприемане и познание на заложената в
него съдържателна информация;

> референт - преработващ информацията от текста и съз-
даващ нов текст под формата на реферат.

Най-важният процес при съставянето на реферата с четенето
на текста на документа. Ще се спрем на пет основни начина за
четене.

1) Задълбочено четене. При това четене се обръща внимание
на детайлите, прави се анализ и оценка на текста. Това четене
се нарича още аналитично, критично, творческо. Този начин на
четене се смята за най-добър при съставянето на реферати.

2) Бързо четене. Този начин на четене, като достигне до сво-
ето съвършенство, може да се предположи, че частично преми-
нава в задълбочено четене. Той се използва само за запознаване
с основното съдържание на текста на документа.

3) Избирателю четене. Приема се, че то е разновидност на
бързото четене. При него вниманието се фиксира само на опре-
делени фрагменти от текста, които се смятат за достатъчни за
написването на реферата. Този начин се използва най-вече при
повторното четене на текста на документа.

4) Четенето-преглед се използва за предварително запозна-
ване с текста. Това е изключително важен начин на четене, но
изисква голяма концентрация, енциклопедична култура и сери-
озни познания.

' ■■■"-■;.................... :■■ ' '

------ —

'■ '^^l"i .,* f

5) Сканиране. Този начин на четене се използва за намиране
на фамилии, термини, факти, които имат съществено значение
за реферата.

Показаният алгоритъм (фиг. 3) предполага определена после-
дователност от рационални действия в съответствие с процеси-
те на възприемане на текста на документа и създаването на ре-
ферат. Haii-напред се установява заглавието на документа, след
което се посочва авторът и останалите точни библиографски
данни. Следва разкриване на основното съдържание на доку-
мента. Това става чрез определяне на темата, обекта или пред-
мета. Извличат се фактографски данни от текста чрез осмисляне
и усвояване. Ако в текста има спорни моменти, се следи те да
бъдат изяснени. Съществено за написването на реферата е по-
сочването на новости, изводи и възможност за приложение на
резултатите.