възникване, определение и функции 9 (стр. 10 из 32)

S =A+(B+Cb)+D, (18)

следва да се разширяват сведенията от клас С, а именно Са.
доколкото в дадения случай по-нагледно е представена инфор-
мацията, намираща се в периферията на проблематиката на кон-
кретното реферативно издание. Тази методика не е ориентира-

на към определен тип реферати. В частност използването на
дадения метод на рефериране позволява да се получи индика-
тивен реферат, например:

УДК 025.5

6.59.164. В търсене на Универсален библиографски отчет:
изучаване съвпаденията на практиките между Библиотеката на
Конгреса на САЩ и други библиотеки, влизащи в Асоциацията
на библиографските служби от Великобритания, Австралия,
Канада и САЩ. 4.2. In search of UBC: A study in the convergence
of practice between in Library of Congress and the other ABACUS
libraries, Part. 2/ Jones Edgar A.// Cat. and Classif. Quart. - 2003. -
24. - № 3-4. - С 59-124. - Англ.

Дават се резултати от сравнителен анализ на избора и форма-
та на основното БО при каталогизиране на монографии в Биб-
лиотеката на Конгреса, Британската библиотека и национални-
те библиотеки на Канада и Австралия. Особено внимание се
обръща на това до каква степен практиката на Библиотеката на
Конгреса съвпада с практиката на другите библиотеки, а в слу-
чай на несъвпадение се разкриват причините за това. Втората
част на работата включва анализ на факторите, влияещи върху
формата на рубриките за основно описание (лични имена и
корпоративни названия), избор и форма на заглавия, под които
произведенията са най-известни, и реални заглавия, различни
елементи от описателната каталогизация, а също така заключи-
телни изводи и рекомендации. Ил.8. Табл. 52. По резюме

Даденият реферат има следния математически израз:
S,_k= (А+Са)+В. (19)

Универсалността на дадената методика е в това, че по форму-
ла (19) е напълно възможно да се състави и индикативен рефе-
рат. Информационно-класификационният метод за рефериране
може да бъде използван при подготовката на реферативни изда-
ния, например реферативни списания, където се публикуват
информативни и индикативни реферати; експресинформация,
чиито основни елементи са разширеният реферат, и др.

... .

2.4 Езикови особености, характерни за реферата

Рефератът като съкратено изложение на съдържанието на но-
вия документ задоволява комуникативно-познавателните пот-
ребности на специалистите от определена област на науката!
техниката, изкуството, културата, образованието. Комуникатив-
ното му предназначение е да предостави на съответните специ-
алисти в малък обем и съкратен вид точна информация за въпро-
сите, които се разглеждат в даден документ, и за получените
резултати и изводи. Познавателното му предназначение се
обуславя от неговото съ^ьржанис - фактите, идеите, закономер-
ностите, законите, откритията. Затова езикът и стилът на рефе-
рата трябва да са лаконични, точни и ясни; в изложението да се
избягват граматическите обороти, да се спазват граматическите
правила. Простотата и точността на изложението облекчава чи-
тателите да възприемат информацията, наситена с факти. Ин-
терес представляват формулираните изисквания към реферата
в Biological Abstracts: "Рефератът трябва да бъде информацион-
но некритично резюме на същественото съдържание и изводите
на статията, а не просто нейното описание. Той трябва да бъде
разбираем, без да се налага обръщане към първичния документ,
но не да бъде негова замяна. Рефератът трябва да е кратък. Жела-
телно е да е не повече от 3 % от оригината.Да е написан с пълни
изречения, а не е телеграфни фрази" (Larson, 1976).

2.5 Съдържателни и композиционни особености на ре-
ферата

Основните характеристики на реферата са краткост, точност,
пълнота, завършеност, фиксирана структура на изложението,
релевантна акцентираност, стабилност на изразните средства.
Тези характеристики могат накратко да се представят по след-
ния начин:

Краткостта се възприема като липсата на думи или изрази,
неносещи смислова натовареност.

Точността се определя от строгия подбор на лексическите
средства, представляващи предметното съдържание и зависе-
щи от.потенциалната читателска аудитория. Точност може да се
постигне чрез намаляване на абстрактността на употребявана-
та лексика, чрез конкретност и терминологична пълнота.

В съдържателно отношение това означава в текста на рефера-
та да се представят фактите, основните аспекти на реферира-
ния обект и техните взаимодействия. Резултатите от експери-
менти например могат да се фиксират заедно с постановката на
проблема, изводите и препоръките. Изреждансто на списъка на
аспектите зависи от предметната област, читателския адрес и фун-
кционалното предназначение на документа. Фиксираната струк-
тура на текста на реферата е целесъобразно да се реализира с по-
мощта на взаимни връзки и информационни единици - лекси-
чески единици, определящи обекта, предмета, процеса и т.н.

Характеристиката релевантна акцентираност може да се
приеме като разкриване на лингвистичната структура и графи-
ческите средства на основната, най-релевантната информация
(Meizell, 1971).

Стабилността на изразните средства е нормализация и
стандартизация на лингвистичните характеристики (Анализ,
1999).

Към текстовете на реферата с оглед на тяхното предназначе-
ние някои автори посочват следните характерни особености:
пределна информативност, абстрактност и обобщеност на ин-
формацията, доказателственост и строга логическа последова-
телност на изложението и точност на изразяването. В тази връзка
на текста на реферата са присъщи:

> ясно формулирани твърдения;

> достатъчен брой факти за потвърждение на тези твърдения;

> убедителни аргументи;

> логични съждения - доводите, изводите, заключенията да

произтичат от тълкуването (анализа) на изследвания материал-
> открояване на логиката на причинно-следствсните връзки.
В текста на реферата е полезно да доминират разсъжденията
и описанието, а повествованието да бъде по-малко. Определя-
ща роля трябва да играе разсъждението, което се прави въз осно-
ва на описание на фактите и експерименталните данни, на дейст-
вията, на събитията, на стучкитс.

Основно изискване към реферата е той да отразява текста на
първичния документ обективно и точно. Затова характерни осо-
бености на информацията в реферата са обективността и точ-
ността. В реферата фактите трябва да се съобщават като обек-
тивно съществуващи; референтът да се стреми да осигури точ-
ното разбиране на поднесената информация.

От особено значение за реферата е неговата структура. Струк-
турата на реферата е в пряка връзка с предназначението и ха-
рактера на информацията. Предназначението на реферата да
предава знания, характерът на информацията в него да бъде
абстрактна и обобщена, изискват отчетлива структура; цялост-
ност и последователност на смисловите части, ясна връзка между
изреченията и абзаците, наличие на силни позиции в текста. С
тези изисквания е свързано и предпочитанието към определена
категория изразни езикови средства. За да притежава рефера-
тът най-голяма семантична адекватност, еквивалентност и ло-
гическа последователност са необходими съответни лексически
и граматико-стилистични средства.

Ако разгледаме лингвистичната структура на реферата, ще
установим, че тя се характеризира с неговите лексико-стилистич-
ни особености, а именно: голяма наситеност с терминология,
висока степен на вътрешностилова нормативност по отноше-
ние на синтаксиса, преобладаване на прости изречения, автосе-
мантичност на мнозинството изречения, разпространеност на
изброяванията, използване на определени средства за постига-
не на лаконичност на езика като абревиатури, непълни изрази и
др. Голям ефект за бързото възприемане на съдържанието на

Аерата се постига чрез прости завършени изречения, имащи
правилна граматическа форма.

Рефератът трябва да с написан на лаконичен литературен език

ой съблюдаване на приетите съкращения, обозначения, раз-
мерност, по възможност без абзаци и излишни уводни фрази от
юда на "Целта на настоящата работа е... "; "Авторът на
дадената статия разглежда... "; "По мнението на автора... ".
Краткост се постига чрез икономични структури на изречения-
та и използване на терминологична лексика.

Началото на реферата не трябва да повтаря заглавието на ра-
ботата. В реферата не трябва да има неясни формулировки или
изрази, пречещи за правилното разбиране на излагания въпрос,
и излишни думи, без които може да се мине. Следователно трябва
да се избягват сложни предиката и изречения. Рефератът не тряб-
ва да се насища с чужди термини, ако има еквиваленти на бъл-
гарски език. Термините играят голяма роля в реферата. В тях се
фиксират строго определени понятия и те позволяват с най-го-
ляма точност да се предаде съдържанието на първичния доку-
мент. Използването на термините като средство, изпълняващо
такъв род функции, способства за краткост при предаване на ин-
формацията. Рефератът се създава преди всичко за специалисти и
затова е оправдано и целесъобразно използването на голям брой
точни термини. Те правят реферата наситен, точен, лаконичен,
помагат за задълбоченото и еднозначно разбиране на неговото съ-
държание. Основа за терминологичната лексика служат понятия-
та, чиито термини са преписани от първичния документ.