Смекни!
smekni.com

по национална икономика на тема: основни икономически проблеми на китай (стр. 2 из 2)

Коренно се изменя географията на промишленастта. В миналото около 70% от предприятията са били в крайбрежните райони. Сега те се строят във ността на страната, в близост до суровините, до работната сила и потреблението. Отличителна черта на енергетиката е използването на въглищата като основна суровина. Около ¾ от електроенергетиката се получава в ТЕЦ. Расте постоянно добивана нефт и земен газ. Големи ВЕЦ са построени на реките Хуанхъ, Яндзъ и Сунгари. По общо производство на електроенергия Китай дели 3-4 място в света в с Япония, след САЩ и Русия. Металургията е добре осигурена със суровини. Обособени са три големи бази на черната металургия и Централен Китай. Страната се нарежда сред първите шест в света по производство на цветни метали. Съвременото машиностроене на Китай включва практически всички подотрасли и производства и дава разнообразна продукция. През последните години нараства производството на битови електроуреди, прибори, компютри, съобщителна техника. Широко разпространени са предприятията с чужди капитали. Най-значителни машиностроителни центрове са Шанхай, Харбин, Пекин, Шънян, Чанчун. С високи темпаве се развива химическата промишленост и особено нефтохимията. По производство на минерални торове страната е трета в света след ОНД и САЩ. От отраслите на леката промишленост най-развито е текстилното производство, което има стари традиции. По производство на памучни тъкани страната е първа в света. Много добре развита е и коприненотексилната промишленост. Най-големи центрове са Шанхай, Нанкин и Сиан. Хранително-вкусовата промишленост е свързана с районите на суровините и потреблението.

Земеделието е важен отрасъл на китайската икономика. Зърнените култури заемат почти 80% от всички посеви. С най-голямо значение е производството на ориз – основна храна на китайците. Главните райони на производство са по долината на Яндзъ и в южните части на страната. Пшеницата се произвежда предимно в Голямата Китайска равнина и по р. Хуанхъ. Посевместно разпространено е производството на картофи, батати, зеленчуци и плодове. Памукът и тютюнът са най-важните технически култури. Производството на чай е традиционно за страната.

Въпреки че заема второстепенно място, животновъдството е много добре развито. По общ брой на отглежданите животни страната е сред първите в света. За обработване на земята навсякъде се отглеждат говеда и биволи. В западните райони е развито овцевъдството, а в Тибет главно домашно животно е якът. В полупустиннитеи пустинните райони се отглеждат камили, в Североизточен Китай – коне и магарета. Около големите градове се отглеждат свине и птици. В южните и източните райони традиционно развитие е бубарството.

ІV ВЪТРЕШНИ РАЗЛИЧИЯ

На територията на страната се отделят три големи икономически зони. Първата е високо развита приморска икономическа зона, обхващаща предимно източните провинции на страната. Тук са разположени главните промишлени центрове на Китай – Шанхай, Аншан, Гуанджоу и столицата на страната – Пекин. Градът е възникнал още през ІІ хилядолетие пр.н.е. Бъдещото развитие на този район е свързано със създаването на нови свободни икономически зони, в които чуждестраните капитали се ползват с редица предимства, намаляват се или се отменят данъци, има специална доставка на суровини и работна сила.

Втората икономическа зона обхваща средно развитите централни провинции на Китай. В тази вътрешна зона се осъществява постоянно нарастване на производството на електроенергия, химически продукт, добив на суровини и5 разработване на наукоемките отрасли. Най-големите центрове са Ланджоу, Сиан, Чинцин.

Третата икономическа зона обхваща относително слабо развитите западни и северозападни провинции. Основа на стопанството тук е слабопродуктивното земеделие и добивната промишленост. Съществува специална програма на китайското правителство за развитие на тази зона.

Интересен район на страната е Тибет със сурови природни условия. Тук е столицата на будизма – Лхаса, главен административен, икономически и културен център на Тибет.

V ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В КИТАЙ

Обемът на вноса и износа се е увеличил от 20.6 млрд щатски долара през на 851.2 млрд щатски далара през 2003 г., от 32-ро място в света по обем на търговия се издига до 4-то. През 2003 г. обемът на вноса достига 412.8 млрд щатски долара, и отново си поделя третото място, заедно със страните-износителки в света в света.

Преди в Китай не са свлагани чуждестранни инвестиции, а сега размерът им непрекъснато се увеличава. През последните години Китай заема първо място сред развиващите се страни. През следващите две години Китай ще бъде страната с най-голям размер на усвоените чуждестранни инвестиции в света.

До края на 2003 г. по света са създадени 7470 предприятия с китайски инвестиции. В над 160 страни и региони по света преките китайски инвестиции вече надвишават 33.2 млрд щатски долара.

Китайското провителство насърчава либерализацията. След приемането на страната в СТО, Китай пое някои ангажименти – съкрати немитническите мерки, намали значително митата.

В Китай има следните важни видове митническо облагане – данък добавена стоиност, акциз. Вносното мито установява тарифа, които се прилагат спрямо привилегированите страни, договорени са преференциалните тарифи. Върху вносните стоки могат да се прилагат временни тарифи, но само за ограничен период от време.

Съгласно съответните клаузи на Присъединителния протокол на Китай в СТО, касаещи намаляването на митата за селскопромишлена продукция, общият размер на митата е спаднал през 2003 г. до 10.6% през 2004 г., от които митото за промишлени стоки намаляло от 10.6% на 9.8%, митото за селскостопанската промишленост намаляло от 17.4% на 15.8%. Съгласно поетите ангажименти, митото на 3000 вида вносни стоки ще бъде намалено в различна степен.

След присъединяването си към СТО, Китай пое и всички ангажименти пред света, внесе поправки в над 250 документа, ускори процеса на отваряне към света, изпълни година по-рано от предвиденото ангажимента си за процедурите за получаване на лицензи за извършване на външна политика. Китай насърчава привличането на чуждестранните инвестиции в индустрията на високите технологии, насърчава чуждестранните предприятия да участват в реформата на държавните предприятия.

През месец юни 1989 г. Китай и България подписват “Споразумение за инвестициите Между Китайската народна република и Народна република България”. През месец ноември 1989 г. е подписано “Споразумение между Китайската народна република и Народна република България на двойното данъчна облагане”.През месец юли 2002 г. двете страни отново подписват поправката на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и собствеността и предотвратяването на укриване на данъци. Сключването на тези Споразумения определя законово развитието на двустранната търговия.

Историята на двустранното търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България е много дълга. Правителствените ръководители на двете страни отдават голямо значение и дават голям принос за развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество.

Китайските инвестиции в България се преориентират от сферата на изнасната търговия и ресторантьорството, първоначално промишленото производство, леката промишленост, домашни електроуреди и др. Сфери. С китайски и български инвестицииса създадени смесени предприятия за производството на климатици, все повече се работи за постигането на “обща победа за двете страни”. Най-важните проблеми, които стоят днес са: постигане на взаимно разбиране, осъществяването на инфра връзки не е безпрепятствено. Същевременно се надяваме, че българското правителство ще предприеме активни мерки за стимулиране на инвестиции, ще усъвършенства инвестиционната политика и административно обслужване.

VІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Във вноса на страната преобладават промишлените стоки – машини и съоражения, и някои хранителни стоки. През 1984 г. 14 китайски града получиха статут на “свободни икономически зони”. Това допринесе много за развитие на търговията и внасяне на чуждестранен капитал. Главните търговски партньори на Китай са Япония, САЩ, западноевропеиските страни, Хонконг.

Транспортът е от особено важно значение за икономиката на Китай. Почти половината от товарооборота и превоза на пътници става чрез железопътният транспорт. Важна роля играе Транскитайската магистрала от Уримчи на запад през Ланджоу до Шанхай на изток. По дължината на речните пътища Китай е на второ място в света след ОНД. Водният, въздушният и тръбопроводният пранспорт придобиват все по-голямо значение. Най-гъста е транспортната мрежа в източните прови5нции, докато на запад транспортът е слабо развит.

Огромни са природните ресурси на страната. Тя заема едно от първете места в света по запаси на въглища, желязна и манганова руда, боксити и цинк, калай, живак, каменна сол, гипс. Огромните водни ресурси крият в себе си големи запаси на хидроенергия.

Държавният съвет ръководи огромната правителствена машина. Той е на върха на пирамида от министерства и комитети и отговаря за това политиката на партията да бъде привеждана в изпълнение на национално и местно ниво. На теория Държавния съвет отговаря пред парламента, но по-често той предлага закони, които след това да бъдат одобрявани от НН. Най-важните функции на този орган са да подготвя и ръководи плана за развитие на националната икономика и държавния бюджет, както и да следи за реда и законността.

СЪДЪРЖАНИЕ

І УВОД

ІІ ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, НАСЕЛЕНИЕ, ОБИЧАЙ, ИСТОРИЯ

ІІІ СТОПАНСТВО, ПРОМИШЛЕНОСТ, ЗЕМЕДЕЛИЕ

ІV ВЪТРЕШНИ РАЗЛИЧИЯ

V ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В КИТАЙ

VІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ