Смекни!
smekni.com

петя Иванова (стр. 1 из 3)

ИСТОРИЯ НА БУРГАСКИЯ БАЛЕТ

РЕФЕРАТ

Петя Иванова

III курс, специалност ‘Балетна педагогика’

АМТИИ Пловдив

2008 год.

Колко по- лесно е да се танцува....

А сега трябва да пиша реферат. Да , обаче, когато Бог е раздавал талант на хората, на мен определено е пропуснал да дари дар слово. А темата е прекрасна – ‘История и хронология на Бургаския балет’. И как се започва такъв реферат? Според мен отговорът може да е само един....

Дора Вариева

Със срам си признавам, че аз за пръв път чух това име, когато през 2002 година Доц. Хикмед Мехмедов / който вече 10 години е директор на балета и главен балетмайстор в Бургаската опера / предложи и това стана реалност нашата балетна зала да носи това име. Кръстиха залата на името на Дора Вариева и тогава над огледалата се появи нейния портрет. Господи колко е красива! Значи тя е тази, която за пръв път е затанцувала класически балет в Бургас! Значи благодарение на нея и аз сега танцувам?

Коя е Дора Вариева?

Имах огромно желание да я посетя в дома и и да чуя лично от нея историята. За съжаление тя е вече на преклонна възраст и в не добро здраве. Посъветваха ме да не я безпокоя.

И така. За мое съжаление трябваше да се задоволя с информацията в градската библиотека. Благодаря на всички журналисти и писатели, които са обърнали поглед към нашето изкуство и са съхранили за поколенията историята на бургаския балет.

Родена на 23 януари 1923 г. в Бургас, Дора Вариева първо се запознава с танците от филмите, които гледа с по-големите си сестри, а след това имитира всичко, което е видяла – валс, казачок, моряшки танци. През този период в България е силно развита дейността на дружествата ‘Юнак’ и в Бургас се подготвят с голяма сериозност за различните им прояви. Естествено, изключително запаленапо танците, Дора е записана в местното дружество ‘Юнак’. Всяко лято децата се събират в градската градина и учителите им поставят различни концертни номера. Накрая се сглобява програмата- учениците от всички училища са на големия площад, свири военна музика, децата играят, а майките им се радват, насядали на пейките около тях.

Дора все по-често пуска грамофона и импровизира. В училище също по три пъти в седмицата ги занимават с танци училите по физкултура. Докато веднъж в четвърти клас не идва една руска учителка от руското училище и предлага да им направи танц. Избираси най-танцувалните деца и ги разпределя в две групи. Накрая състава е готов, но Дора не е в нито една от групите. Разплакана, тя пита: ‘Ами аз?’, а учителката спокойно отговаря: ‘Ти ще бъдеш солистката’. Така Дора става солистка във валс на цветята, който танцуват на продукцията по случай завършването на четвърти клас – това е всъщност и първата и среща с класическия танц.

Срещу училището и е имало работнически клуб със собствена сцена и голям салон. Там се провеждат прегледи на училищните програми, а избраните се представят в големия театър ‘Адриана Будевска’. По време на представленията в гимназията танците се поставят от Сия Костова. Според Дора Вариева тя е човек с голямя фантазия. ‘Мисля, че от нея съм взела тази творческа фантазия’. За пръв път танцува в истинско професионално представление в театъра по покана на тогавашния директор Георги Костов. Там в спектакъла ‘Силата на мрака’ танцуват елфи под хореографията на съпругата на един от артистите – Пенка Мандаджиева.

След това идват и трепетите от предстоящия абитуриентски бал. Роклите са готови и всички очакват с нетърпение радостната вечер. Но ден преди бала баща и е покосен от инфаркт – край на безоблачното детство. Въпреки страстта по танците Дора е и отлична ученичка, но след смъртта на баща и, майка и я моли да учи по-кратко, защото не може да я издържа.

През 1942 г. тя постъпва в Институтаза детски учителки в София. Там наред с педагогическите дисциплини изучавати пластика и ритмика, която се води от Фео Мустакова. За да можеда получи допълнителни занимания по танц, Дора се записва в нейната балетна школа. Малко по-късно, през втората годинаот следването си, Дора се запознава с Анастас Петров и той лично я кани да посещава и неговата балетна школа. Така постепено знанията и за балет се систематизират и получават нужната професионална подкрепа. Със същата страст и любов тя изучава и български народни танци, защото за нея танцът е удоволствие от движението на тялото, независимо в какъв стил ще бъде изпълнен.

След като завършва института в София, Дора се завръща в Бургас и работи като детска учителка. Децата много я обичат, но нейното сърце все я тегли къ танците. Затова в работата си с малчуганите тя включва и танцови постановки. С две от тях ‘Ръченица’ и ‘Тръгнала Румяна за вода студена’ ( нейна хореография ) – се явяват на фестивал в София през 1947 г.и много ги харесват. През същата година посещава курс за народни танци в София, след който участва в национален фестивал за народни танци и след като печели първо място за награда е изпратена на фестивал в Берлин.

Следват още два курса в София през 1949 и 1950 година, по време на които тя научава около 500 хора. Освен български танци, там тя учи и руски танци под ръководството на Димитър Константинов от операта, а Лили Берон ги запознава с основата на класическия екзерсис.

След курсовете поема ръководството на Представителния танцов състав на профсъюзите в Бургас, създава и балетна школа към пионерския дом в града, подготвя свои ученици за театрални спектакли, детски утра и утра на приказките.

През 1949 г. се омъжва за Стефан Стоянов, дипломиран учител по физкултура в Италия. За съжаление обаче две деца поред не се задържат. Въпреки това съдбата е благосклонна. По това време в Бургас гостува Старозагорската опера с балета ‘Куклената фея’, в който участва сестрата на мъжа и Ани Стоянова. Тя и предлага да се кандидатира за балерина Стара Загора. Смяната на климата би и се отразил добре и тя се явява на конкурс – в коисията са хореографите Анна Воробьова и Асен Манлов, които оценяват високо танцовите и импровизации и я приемат. Така между 1952 и 1955 г. Дора е балерина в Старозагорската опера и изцяло секонкретизира върху класическия балетен танц. Всекидневния екзерсис пък шлифова напълно и нейната класическа техника. Има щастиета да работи с Асен Манолов, който по това време хореограф в Стара Загора. Участва в неговите спектакли ‘ Бахчисарайски фонтан’, ‘Съперници’, ‘Болеро’, както и в танцовите сцени към оперите ‘Волният вятър’ и ‘Фауст’. Танцува и в ‘Куклената фея’ и ‘Копелия’ на Анна Воробьова. Осново е в ансамблите, но от време на време танцува и солови партии. На 19 април 1953 г. е премиерата на балета ‘Съперници’. Дора е отново в ансамбъл, но в нея назрява идеята, че един ден ще постави този спектакъл в Бургас и затова запомня и записва всичко.

Докато танцува в Стара Загора, посещава курс за балетни педагози в София, в който преподаватизявените солисти на Софийска опера – Нина Кираджиева, Петър Торнев, Лили Берон. Получава дипло за балетен педагого. А когато научава за създаването на Бургаската самодейна опера, тя напуска Старозагорската опера, своя утвърден статут на балерина и се завръща в родния си град, за да пренесе там идеята за професионално балетно изкуство.

Но в Бургас е изправена пред сериозно предизвикателство – назначена е за педагог и ръководител на балета. Да обаче балет няма. Тя трябва сама да подбере и обучи хора с подходчщи заложби, за да създаде професионално балетно ядро. Тя трябва да е едновремено изпълнител, педагог и хореограф на бъдещите танцови постановки.

При всички курсове, които е посещавала и завършила, всички изявени педагози, с които е работила, практиката в Стара Загора – всичко това помага на Дора Вариева да се справи блестящо с предизвикателството.

Всъщност, когато се завръща в Бургас, вече съществува балетна школа към Дома на транспортните работници с ръководител Мария Аврамова. С нейни възпитаници е поставена първата постановка на Бургаската опера – ‘Травията’ ( 1955 ). Дора поемамястото на Мария Аврамова в школата, а тя оства като солистка на балета. Едновремено с това Дора организира школа към Градския съвет с деца от първи и втори клас. Създава и балетно студио към операта – подпира деца от гимназия и прогимназия и прави по дваекзерсиса на ден, заради различните смени на учениците. Успоредно поставя и танците към оперните спектакли.

Началото е естествено трудно. Танците в операта ‘Продадена невеста’ са били такива, че всеки с малко движенческа култура може да ги изиграе. Не са балетни. Тя самата е солистка с Калчо Нанев. Участват 5 – 6 двойки. Хубави фигури, артистично излъчване – танцували са и са работили с много желание и изключителен ентусиазъм.

Следва ‘Ако бях цар’ ( 1957 ). Хореограф е Анастас Петров, а солистка Дора Вариева. Няколко месеца по-късно е премиерата на операта ‘Аршин Мал Алан‘ ( 18 юни 1957 ). Хореограф е Дора Вариева, а поради стесненото сценично пространство,танцовия съставът е сведен до осем души.

Спектакли, репетиции, премиери – така изинават почти две години. Съставът е укрепнал, изборът на персонажи е по-богат. Дошъл е моментът за самостоятелна балетна постановка. ‘Съперници’ от Хертел – мечтата на Дора Вариева. Като последователност на номерата и структура на спектакъла, Дора се придържа към постановката, в която е танцувала в Стара Загора, но като хореографси текст я изгражда по свой начин. Въпреки, че за нея Асен Манолов е пример за хореограф, тя се съобразява с потенцяла и възможностите на балетния състав и е много премерена, предварително подготвена с всеки детайл. Вечер съчинява стъпките, сутрин ги пробва пред огледалата в залата и такапреценя кое става и кое не. Толкова много се вдъхновява, че и костюмите измисля сама, а шивачките се съобразяват с нея. Освен това театърът не разполага и с реквизит. Дора изнася всички чинии на баба си от вкъщи. На всяка репетиция троши по една, а за сцената с простирането е пренесла всички чаршафи, възглавници и покривки.