принцип на платежоспособността, според който хората с по-високи доходи плащат по-големи данъци.
Данъчната система използва паралелно и двата принципа.
Видове данъци
Според начина на облагане данъците се делят на преки и косвени. Преките данъци се начисляват и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците и се събират непосредствено от физическите лица и фирмите, а косвените се събират от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите.
Към преките данъци спадат данък върху печалбата, данък общ доход и плосък данък, а към косвените – всички мита, акцизи, също и данък добавена стойност.
Парично кредитна политика
Целите на икономическата политика представляват крайната цел на кредитно-паричната политика. Най-сложният проблем на паричо-кредитната политика е какво трябва да контролира централната банка - паричното предлагане или лихвения процент с оглед постигане на целите на икономическата политика. Този проблем възниква, поради обстоятелството че е трудно да се стабилизират и двата елемента на кредитно-паричната политика едновременно.
Нека приемем, че централната банка си е поставила за задача да стабилизира лихвения процент с цел да премахне дестабилизиращото му влияние при непрекъснатите му колебания върху инвестиционните разходи и посредством мултипликатора на доходите и върху икономиката като цяло. Да допуснем, че ВНП се увеличава, в резултат на което се увеличава търсенето на пари за опосредстване на сделки и следователно общото търсене на пари. При тези условия равновесният лихвен процент се покачва. С цел стабилизиране на лихвения процент, т.е. снижаването му до първоначалното равнище, е необходимо централната банка да увеличи предлагането на пари. Това обаче може да предизвика инфлационен бум със съответните негативни последици, което трябва да се има пред вид.
Международна търговия
Международната търговия e съвкупността от международни търговски отношения (двустранни и многостранни) между страните в света, насочени към размяна на стоки, услуги и други материални и нематериални ценности - патенти, лицензи и пр. Когато се имат предвид такива отношения между всички държави, то тогава се говори за световна търговия. Според критерия на обхват на държавите (географски, политически, езиков или друг) се използват съответни понятия - континентална, зонална, регионална търговия и др.
На практика международната търговия включва няколко групи отношения:
двустранните търговски отношения - съвкупността от външно-търговските отношения на всички страни в света;
междугруповите търговски отношения - между отделните формирования като ЕС, търговски, митнически и други групировки;
многостранните търговски отношения - както на световно ниво, така и на отраслово и браншово ниво (според вида на обхватите стоки и услуги).
Обикновено под „международна търговия“ се подразбират предимно преките междуфирмени търговски отношения, докато останалите са предмет на разглеждане на международните икономически отношения.
От гледна точка на статистиката съвкупността от обемите на външната търговия на всички страни дава обема на световната търговия.
Търговски бариери
В икономическата теория "свободна търговска зона" е място, където две или повече страни членки са премахнали тарифите и квотите, с което се осигурява свободно купуване и продажба на стоки между тях. Разширяването на една свободна търговска зона до митнически съюз означава, че всички членове на зоната прилагат единни тарифи и общи квоти за внос и износ от и към страните извън тази зона.
Някои бариери са резултат на установени практики, като необходимостта за производителите на автомобили да доставят превозни средства с десен волан за Великобритания и Ирландия и с ляв волан за останалата част от ЕС. Други бариери са налице поради протекционистки причини: правителствата получават натиск от заинтересовани индустриални групи или професионални съюзи да не премахват бариерите поради страх, че отварянето на пазара за конкуренцията ще бъде неблагоприятно за тях.
Европейски съюз
Европейският съюз (съкратено Евросъюз, ЕС) е уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави. Създаден с Договора за Европейския съюз (ДЕС, широко известен като Договора от Маастрихт), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година. В член 1 от Договора Съюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени от други форми на сътрудничество между членуващите страни.
Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца - от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност (ЕО).
Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 15 от 27-те страни членки) е в обращение от 2002 година.